Вирусът масово ни показвa…
Не е за шега, но пък и без шега не може, особено тези дни.
1. Вирусът масово ни показва, че е вървял процес на свръхпроизводство на идиоти за последните три десетилетия.
Направо не е за вярване колко много идиоти са се наплодили!
По-рано имаше война на живот и смърт между две системи и сякаш този тежък камък бе затиснал маса човешки комплекси, тъпотии, егоизми и характеропатии.
Сега тежкият камък е вдигнат като капака на кутията (делвата) на Пандора и се разпространиха маса идиоти, идиотщини, идиотии и видиотявания, а ние нямаме дезинфектанти (ефективни) за тях.
2. Вирусът масово ни показва, че сме се отучили на заедност (тази дума аз я употребих, разтревожен за нея, 6 години преди Доган) – всяка коза за свой крак, яз да съм добре, па Вуте – майната му.
Толкова сме се отучили, че сега изобщо не ни хрумва, че сме в един кораб, в една лодка. И никой властник да не си мисли, че по чернобилски тертип той ще живее безопасно (само защото го кара кола с личен шофьор и секретарки или пиарки му купуват нещата от супермаркета), докато ние – не.
Трябва да разберем, че е прекрасно да сме независими и свободни индивидуалисти, но сега не бива да допуснем независимата ни и свободна индивидуалност да е за сметка на общата ни и обществена принадлежност и съпричастност.
3. Вирусът масово ни показва, че сме забравили най-важното качество на гражданина при демокрацията – а то е дисциплинираността.
Не мущровката, не обезличаването, не сляпото подчинение, не боязливото послушание пред гнена и гнета на тези над теб. Това е дисциплина, наложена отгоре и отвън, натрапена ни с принуда и страх от наказания, тя се нарича покорство, подчинение, робство, крепостно селяндурство.
Говоря за дисциплината, която ни идва отвътре, която ни казва да уважаваме другите, различните, както и личното пространство на останалите; да съзнаваме, ама пак без принуда, без страх че нашата свобода свършва там, където започва свободата на другия, че нашата отговорност не трябва да е безотговорност към другия, че нашето желание не може да се превръща в нежелание на другия, че нашата грижа за себе си не може да се превръща в безгрижие (и безхаберие) по отношение на другия.
4. Вирусът масово ни показва, че в съзнанието на управляващите практически навсякъде цената на живота на обикновените хора и разчитането на здравия им разум са спаднали драстично.
Това за мен е голямо западно предателство към демокрацията!
На демокрацията ѝ пука за всеки човек, защото тя брои гласове, брои мнения, брои оценки, брои хора и ако повечето са удовлетворени от управлението, значи то е добро, а ако голямото мнозинство са доволни от управлението, то значи то е много добро.
Вероятно причина за това западно предателство към демокрацията е липсата на големи идеи, около които да се обединяват колкото се може повече хора и липсата на големи лидери, които да откриват такива идеи.
Когато няма големи идеи и големи лидери, то започват спорове и разделение за всичко – за комплекси, за страхове, за предубеждения, за подозрения, за мнителности, за всякакви неделими и невъзможни да се постигат консенсуси стереотипи и нагласи (моят бог срещу твоя бог, моят мит срещу твоя мит, моят пол срещу твоя пол, моят цвят на кожата срещу твоя цвят на кожата).
Така или иначе, управлението и на Запад престана да цени отделния индивид, започна да се ориентира към конюнктурни мнозинства, бързи и по конкретен повод сдружавания (и раздружавания). А когато изоставяш вниманието си към отделния индивид, ти го понижаваш като стойност, като цена, като приоритет, като цел. И ти става все повече безразлично за него, цената на живота му пада, не бързаш да предприемаш мерки, да вземаш спасителни решения навреме, туткаш се, защото обикновеният индивид не ти е в радара.
За теб е важно някак да получиш някакво мнозинство, за да управляваш още един мандат или поне да си пето колело, златен пръст на управляващите.
А оттук и това, което наблюдаваме сега – масовата липса на доверие у властимащите към здравия разум на обществата им.
Властимащите са забравили, че макар здравият разум да е сумарен, синергиен, обединен, колективен феномен, той не е нищо друго, а сбор от здравите разуми на повечето, а ако може – и на колкото се може повече индивиди.
Обществото не е вече някакъв надобщностен феномен, то е интегративен и солидарен сбор от съставящите го и изграждащи го индивиди.
Ориентацията към конюнктурни, „прагматични“, нетрайни, временни, по конкретен повод, користни мнозинства руши здравия разум на обществото и ерозира вярата и упованието в него. Западът сега плаща висока цена за това предателство към демокрацията. Нищо друго не изковава по-добре трайни, устойчиви здрави разуми в обществата, от демокрацията.
След вируса ще трябва отново да се учим на демокрация. И като се научим ще разберем, че народите по света не са измислили нещо друго по-добро от нея. Ако обаче тя е истинска, а не формална, не банална, не по инерция, не като най-евтина процедура за възпроизводство на пожизнени изборни аристократи, които не виждат по-далеч от носа си и затова не видяха навреме светкавицата.
А както казваше моята баба, стара-майка:
Който не разбира светкавицата, го треска гърмът!
