Вместо да кара влака, Радев се качи с Копейкин и Тошко в откачения вагон на скопената кауза да се пречи на Скопие с всички (патриотични) сили

“Говорит Банкя” днес озвучи телевизионния ни ефир по познатия от близкото минало начин и без да иска ни съобщи една истина. В желанието си да спечели състезанието по лично натегачество пред началника, което никак не е лесно при яростната конкуренция на този фронт, Тома Биков все пак грабна “О’скара ( бира)”. 

Биков откровено посочи, че шефът му е “решил проблема” на Кирил Петков с гласовете на партията срещу ветото за Северна Македония ( наложена пак от тази партия). Решил е проблема на Петков, не на България и не на Северна Македония! Capish ?- както казват по филмите мафиотите, когато искат да се уверят, че си ги разбрал правилно ( обикновено във връзка със заплаха).  

Правилно сте разбрали, а и казаното от един от най-преданите на големия бос лейтенати не е трудно за разбиране. Никаква загриженост няма за двата народа в сюжета с Бойковите гласове. Има задна мисъл за първия и най-важен план на Бойковото мислене: да бъде първи, за да не изпусне влака. Мотивиран е от желанието да бъде “спасител” дори и на Петков, когото би удавил в първия минерален извор на острова си в Банкя със същата злоба, с която Путлер обещаваше да дави в клозета чеченските терористи ( разбирай едномилионния народ, който му се опъваше).

Самият Той отдавна е разкачен вагон от въртящия се в кръг влак за европейско развитие на България, който той караше еднолично с претенция, че мяза на цар Борис. Борисов е цар на тези номера да си джитка с джипката и да демонстрира как кара влака. Селският ерген в него не дреме. Кипи нагонът му да опипва момите, които са се хванали на българското хоро и отказва да се обиди от шамарите, които му шибнаха. Нарича(т) тази похотливост “диалогичност”. Пробва отново и отново да обарва “диалогично” и след всяка плесница се насочва към следващия задник. Вече посяга и към един, дето го закопа с коремни на лоста, каквито милиционерският шкембелия няма как да врътне. 

В опипването сега са активирани и по-симпатичните свалячи от най-близкото му обкръжение, за които опипваните намекват, че могат и да склонят да си легнат заедно, стига старият изнасилвач, техният водач, ( тук ще избегна натрапващата се рима от желание за приличие) да не се намърда в брачното им легло. 

Той обаче се инати.Намърдва му се много. Воайорства като герой на Алберто Моравия. Иска му се отново да е номер едно, но ако може да не обиждат достойнството му. Хвали се дори, че по тази причина отказал да стане депутат ( всъщност си дава сметка, че не го бива и ще му се подиграват в очите без да може да го спаси някоя Севда докато ораторства злополучно). 

Истината е, че също така отказа страхливо да влезне лично в битка с биткаджията Радев. След беше категорично победен от него задочно в дисциплината “безконтактна борба”, започна да му се умилква. 

Радев, апропо, също се качва все по-често на грешния вагон за трета глуха. Упорито настъпваше мотиката, “сделана в Крим”, за да се хареса на ОНОВА мнозинство българи по ОНОВА време преди 24 февруари. Сега се озова в ситуация, когато се оказа водач на малцинството българи, заставащи зад Путлер в наши дни. 

Рови с тази мотика и по въпроса за въоръжаването на Украйна. Опитва се да излезе с едни гърди напред пред конкурентната по темата Нинова. Обяви, че Петков я прострелял в крака със споменаването на Полша като трансмисия на българско оръжия за Украйна. И взе да вади компромати, за да си докаже тезата, но те го удариха бумерангово, защото се изясни, че всъщност неговият служебен кабинет е одобрявал такива сделки.

Радев си мислеше също, че се вози удобно във вагона на мнозинството, барикадирало се зад българския отказ да допусне Северна Македония до началото на преговорите за членство в ЕС. Някой му доложи, че пак ще се изложи и той на бърза ръка яхна “френското предложение”. Прекалено бърза беше тази ръка. Не можа да вземе плавно завоя и изпадна в политическо малцинство. Бойкотираха го на негов терен за консултациите не само новите му врагове от ПП, но и старите му покровители от БСП.

Ето така се стигна до тъжната смешка Тошко Йорданов и Румен Радев да си правят комплименти колко са последователни спрямо Северна Македония. Друсат ръце в окуражителни ръкостискания, менкат усмивки пред камерите и се четкат взаимно след заканите да изчегъртат общия враг, който се беше слял с държавата като налеп по невъзможна за изчегъртване загоряла тенджера. 

В откачения вагон, в който се настаниха Тошко и Румен, парламентарна компания им прави само съседа по купе, който си е купил билет с копейки, без да си дава сметка, че ще бъде изхвърлен при първо провинение през прозореца от руския кондуктор по същия начин, по който метнаха в движение предшественика му Сидеров. Дори и Нинова се въздържа гнусливо да се качи при тях.

На мъченика на попрището на трудните думички му трябваха години да научи и произнесе “диверсификация” – не и да я осъществи, разбира се. Сега трябва да тренира “дерайлира” докато се “кооперира” надолу по баира, за да го оставят на мира без да му пречат да парадира с мундира на командира в ефира като шупнала вкисната бира.

https://ivo.bg/2022/06/28/%d0%b2%d0%bc%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%be-%d0%b4%d0...