Вода за разгонване на пернишки протести няма, но газ за разплакването им ще се намери
Голям смях падна в свободното от властови контрол виртуално пространство. Председателката на 44-то Народно събрание Цвета Караянчева не знае как се пише Брекзит. Написала Брекзид ( видно от илюстрацията на Клуб Z).
Тя просто е част от управлението на простите, които управляват от името на простите. В този смисъл грехът и е простосмъртен.
Буквената грешка в изписването на чуждицата Брекзит е дребна(ва) величина на фона на величавото невежество на партийния й шеф Борисов. Той не знае, че България не е обявявала война на СССР, а е убеден, че е обратното. Два пъти демонстрира това свое “откритие” пред публика.
Моя милост свидетелства за неговото излагане пред иначе многолюдна аудитория на международна конференция на 8 юни 2012 г. в един столичен хотел. Но никаква подигравка не последва в публичното пространство. https://ivo.bg/2012/06/08/едно-вярно-е-едно-абсурдно-откритие-н/
На повелителя на простите му е простено, както излиза. А на неговите имитатори в йерархията под него – не.
Щом ще опростяваме и ще бягаме от простите отговори в епохата на простите, ще задам някои прости ( реторични) въпроси по актуален повод.
Защо нашият премиер не отиде да потушава пожара на негодуванието от зимната суша в Перник?
Отговор: защото един пожарникар харчи, а не доставя вода.
Колко прости се оказват перничани по скалата на Борисов, че нещо му мътят водата в идиличния гоьл на успехите (му)?
Перник не е ли градът на миньорите, с които Борисов заяви в друга част от Бългярия, че се разбира добре, защото били прости ( като него)?
Откъде жандармерията ще намери вода, за да разпръсне с водни оръдия протестите на перничани, ако те ескалират?
Отговор: за стратегическите цели на излизането на властта суха от водата, вода винаги ще се намери.
Защо автомивките са запасени със собствени източници на вода, а властите не са проявили подобна предвидливост и сега разчитат на някакво природно чудо да компенсира тази немарливост?
Ако няма вода за разгонване на демонстрантите в Перник или в София, където жадните ( и некъпани) перничани могат да пристигнат, ще има ли достатъчно газ за тяхното разплакване?
Отговор: Москва може да не вярва на сълзи, но винаги може да ги предизвика в пристъп на интернационална солидарност, когато трябва да защити своето статукво у нас, в Афганистан, Чехословакия, Грузия, Украйна и т.н. Пък и Газпром е винаги е готов да услужи на слугите си. Скоро и с руско – турски газов поток ще се снабди държавата ни с транзитни, но винаги достъпни за обгазяване количества.
А като стана дума за “некъпаните”, на перничани с искрено съчувствие можем да посветим небеизвестните стихове на Лермонтов за немитата Русия, писани от него в навечерието на неговото изгнание от Петербург в Кавказ през пролетта на 1841 г., наредено заради политическата му неблагонадежност. Стиховете са публикувани едва 32 години след смъртта му. Поетът се прощава с мърлявата полицейска държава, от чиито полицейски “ всевиждащи очи и всечуващи уши” и от робски предания й народ той се надява да се “скрие” далеч от столицата.
В случая с Перник, наводнен с жандармерия за усмиряване на недоволството от безводието, разликата с онази Русия е, че перничани са принудени да стават изгнаници в столицата, за да се изкъпят.
Прощай, немытая Россия,
Страна рабов, страна господ,
И вы, мундиры голубые,
И ты, им преданный народ.
Быть может, за стеной Кавказа
Укроюсь от твоих пашей,
От их всевидящего глаза,
От их всеслышащих ушей.
