Военнопрестъпникът се връща на местопрестъплението

Иво Инджев

След като международният наказателен съд в Хага издаде заповед за арест на Путлер като военнопрестъпник той вече не може да посещава 123 държави в света, който признават юрисдикцията на тази международна институция. 

В безсилието си да кажат нещо смислено, високопоставени представители на имперската му свита отново заложиха на ядрените заплахи. Посланикът във Вашингтон Анатолий Антонов реагира с изявление, че никой не може да арестува президента на ядрена държава.

Говорителката на външното министерство в Москва Мария Zахарова пък изчисли, че 8 минути след такъв арест ще последва руска ядрена атака. Така даде повод за иронични забележки, че е осъдила Путлер да се превърне в ядрена пепел, в случай че го арестуват (къде другаде, ако не в Москва, където ще последва неминуем ядрен отговор на руска атомна агресия). 

НА КАРИКАТУРАТА: Путлер, който през септмеври 2012 г. беше заснет геройски да лети заедно с ято бели жерави, кътка гъски (гуси), а те му отговарят с (Гаага, т.е. Хага на руски).

В опит да демонстрира непукизъм военнопрестъпникът реши да покаже самодостатъчност в рамките на своите владения, посещавайки окупираните от войските му украински градове Севастопол и Мариупол. Стесняват му все повече около врата примката на международната изолация, но той не се стеснява да покаже, че има къде да пътува, все пак. 

Закоравелият престъпник се връща на местопрестъплението! Демонстрира своята недостижимост. 

Връщайки се назад по следите на извършените от него престъпления Путлер още веднъж показа, че за него няма връщане назад от безумната му война, за която самият той вече се жалва, че води всъщност срещу т.н. колективен Запад. Може само дълбае дъното под себе си и да представя това като придвижване напред. 

Оруел си намери майстора в създаването на дървени железа и суха вода. 

За Путлер нападението е отбрана, войната на унищожение срещу 44 милионен народ, чието съществуване отказва да признае, е “освобождение” на същия този народ, а възстановителните дейности в разрушения до основи от неговите варвари Мариупол е благодеяние.  

Дали се надява да излезе сух от тази тиня, в която сам вкара държавата си? Едва ли. Колкото и да го смятат за луд с налудните му ходове по разпалване на война в центъра на Европа, каквато континента не познава от Втората световна насам, престъпните му инстинкти не му позволяват да се предаде. Подсказват му да напада отново и отново -където, с каквото и колкото може. 

Понеже не може да постигне успехи в нападенията на бойното поле, на което праща на смърт десетки хиляди поданици без дори да може да завладее незначителното по своята стратегическа стойност градче Бахмут, Путлер залага отново на онова, което режимът му най-добре умее-на пропагандата.

Както не веднъж съм отбелязвал, на този фронт той наистина успя да постигне големи победи преди военната си агресия срещу Украйна. Заблуди света, че такава няма да има най-вече поради факта, че наистина е налудничаво да нахлуеш в най-голямата европейска държава, поддържана от най-развитите индустриално, технологично и военно световни демокрации.

Ако изобщо може да се говори за полза от цялото това зло, което стовари в сърцето на Европа, тя се вижда от изтрезняването на демокрациите, които се надяваха на демократизиране на Империя на злото. Бяха готови на големи компромиси с принципите си в името на тази цел. 

Направиха ги по отношение на руzките зверства в малката Чечня и 8 години по-късно при тяхното продължение в малко-по-голямата Грузия. Но рецидивизмът на самодоволния престъпник, проявен спрямо огромната по европейски мащаби Украйна, накара Запада да осъзнае, че Путлер разбира само от силата на много по-голямо по величина противодействие.То е в ход и Путлер няма друг ход, освен да се задържи колкото се може по-дълго на върха на шовинистичната подкрепа в раzия, предизвикана от дългото й подготвяне чрез пропаганда.

Западът днес е по-обединен от когато и да било. Спойката е озъбената ядрена руzка опасност. Престижно международно изследваме в 10 европейски държави показа ясно този напредък (за съжаление, България дори не я питат за мнение в това допитване)

Такива са данните от голямо проучване за Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) във Великобритания и девет страни от ЕС, представляващи много голяма част от населението на съюза.

https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/03/18/4461797_evropeicite_se_okazaha_po-sp