Войните на Путин: мотиви, цели, факти

Една година измина от началото на войната на Русия срещу Украйна. Това далеч не е първата война на Владимир Путин. Откакто е на власт, той е започвал много войни. Да си спомним за Чечения, Грузия, Крим, Донбас, Сирия...

От 1999 до днес Владимир Путин е или премиер, или президент на Русия. Войната на Русия срещу Украйна далеч не е първата война, започната при неговото управление. Тук обобщаваме фактите за войните на Путин в хронологичен ред.

1999 - 2009: Втората война в Чечения

Предисторията:

Чечения е автономен регион в състава на Руската федерация. След разпада на Съветския съюз там възниква национално движение, което провъзгласява независима "Чеченска република" в нарушение на международното право. През 1994 година избухва война, в която самопровъзгласилата се република успява да затвърди независимостта си. Войната приключва през 1996 година, но три години по-късно - през 1999 - се стига до втората Чеченска война. Това е първата война на Путин в ролята му на премиер, а по-късно и на президент. Именно през август 1999 той за първи път става министър-председател на Русия. А малко по-късно - в самия край на 1999 година - Путин става държавен глава. 

За какво е войната?

През септември 1999 в Москва и в други руски градове е извършена серия от атентати в жилищни райони, при които загиват стотици хора. Владимир Путин, който малко преди това е назначен за министър-председател, обвинява за нападенията чеченските сепаратисти и им обявява война. Официално той я представя за "антитерористична операция". 

"Тази заплаха - да не знаеш кога и къде ще ударят отново и кой жилищен блок ще бъде разрушен - доведе до широко обществено одобрение сред руското население за тази военна операция. Рейтингът на Путин скочи до небесата. В продължение на почти две години делът на руснаците, одобряващи войната в Чечения, беше по-висок от дела на онези, които бяха против", казва по този повод политологът проф. Герхард Мангот от Университета в Инсбрук пред германската обществено-правна телевизия ZDF. 

Чечения, освен всичко друго, е важна за Русия и от гледна точка на износа на каспийски енергийни суровини, подчертава ZDF.

Руски танк в Грозни: февруари 2000 годинаСнимка: Yuri Kochetkov/epa/dpa/picture-alliance

Как приключва войната

През 2000 година проруският мюфтия Ахмад Кадиров е назначен от Кремъл за ръководител на местната администрация, а през 2003 година е избран и за президент на Чечения - след мащабни нарушения на изборния процес. През май 2004 година той е убит при атентат. През 2007 Путин назначава за негов наследник сина му Рамзан Кадиров.

Той от своя страна прокарва интересите на Путин в рамките на една "неофициална сделка": срещу умиротворяване на региона Кадиров на практика получава Чечения на тепсия, която му става нещо като феодално владение, както и щедри плащания от Русия.

През 2009 година тогавашният руски президент Дмитрий Медведев обявява края на войната в Чечения.

Чечения и съседните страни

***

2008: Войната в Грузия

Предисторията:

Абхазия и Южна Осетия са региони, принадлежащи към Грузия, които след краха на Съветския съюз в началото на 1990-те години едностранно обявяват независимост. Този акт не е признат нито от Грузия, нито от международната общност, но пък се превръща в източник на постоянно напрежение.

За какво е войната?

През 2008 година зачестяват признаците за подготвяна от Русия война срещу Грузия: много абхазци и осетинци получават руско гражданство, а Русия изпраща свои войски в двата размирни региона. През лятото на същата година напрежението в Южна Осетия ескалира и Грузия изпраща там свои войски. Само няколко месеца преди това Путин отново е станал премиер на Русия, след като от 31 декември 1999 до 7 май 2008 е президент. 

"Русия провокира тогавашния грузински президент Михаил Саакашвили да направи грешна стъпка. Тя беше използвана от Москва да оправдае военната си интервенция в региона", казва професор Мангот пред ZDF.

По време на войната в Грузия: взривен влак, пренасящ горивоСнимка: Marco Longari/AFP/Getty Images

В отговор Русия напада Грузия и окупира не само Абхазия и Южна Осетия, но и други части от страната. Кремъл оправдава това с нуждата да защити руските граждани в тези райони от някаква грузинска агресия.

"Тази интервенция е пряко свързана с решението от срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 година да се даде обещание на Грузия за бъдещо членство в пакта. Затова и руската страна реши да разпали териториални конфликти, тъй като политиката на НАТО е да не приема нови членове с нерешени териториални спорове. Това беше превантивно действие от Москва по този начин да препречи пътя на Грузия към НАТО", обяснява преф. Мангот. Според него това е бил опит да се блокира пътя на Грузия към НАТО.

Така приключи войната:

Тогавашният френския президент Никола Саркози, чиято страна в онзи момент председателстваше Европейския съвет, договори примирие между Русия и Грузия, което се спазва и до днес. Така беше сложен край на 5-дневната война.

Руски войници в Грузия: август 2008Снимка: Uriel Sinai/Getty Images

Още същата година Русия призна независимостта на Абхазия и Южна Осетия - в нарушение на международното право. Двата региона са изключително силно зависими от Русия - политически, икономически и финансово.

"Грузинското правителство вече почти няма никакво влияние върху Южна Осетия и Абхазия. Двете области са доволни от своята независимост, от която вероятно никога няма да се откажат по пътя на преговорите", казва Герхард Мангот.

След войната дипломатическите отношения между Грузия и Русия са замразени.

Карта на Грузия с Южна Осетия и Абхазия

***

От 2014 насам: анексията на Крим и войната в Източна Украйна

Предисторията:

От разпада на Съветския съюз в началото на 1990-те години Украйна отново е самостоятелна държава. До 2010 година отношенията между нея и НАТО се развиват положително. Русия вижда в това потенциална заплаха за собствената си сигурност и се опасява от загубата на влияние.

За какво е войната?

През 2013 година тогавашният украински президент Виктор Янукович спира преговорите за подписването на споразумение за асоцииране с ЕС, което трябва да обвърже Украйна по-тясно със Запада - политически и икономически. В страната избухват протести срещу проруския курс на Янукович, а демонстрациите, станали известно под името Евромайдан, прерастват в насилие.

Дете с руското знаме в КримСнимка: picture-alliance/AP Photo/A. Polegenko

През февруари 2014 година руски специални части окупират полуостров Крим - със същото оправдание: защита на руските граждани там. През март 2014 Русия анексира Крим - отново в нарушение на международното право. Още същия месец в Донбас, Източна Украйна, се самопровъзгласяват тъй неречените "народни републики" Донецк и Луганск, които също не са признати международно.

Карта на Крим

През септември 2014 година с посредничеството на ОССЕ е договорен мирният план "Минск 1", но примирието не продължава дълго. През февруари 2015 Украйна и Русия подписват второ споразумение, известно като "Минск 2". От него следват незначителни териториални размествания, като една част от Източна Украйна продължава да бъде контролирана от Киев, а друга - от проруските сепаратисти. Сраженията продължават.

https://www.dw.com/bg/vojnite-na-putin-motivi-celi-fakti/a-64689486