“Връщане назад в бъдещето” – за Брекзит и страните от британската общност
Милена Бордън, Лондон
Мненията изразени тук са единствено и само лични на авторката.
“Ние трябва да започнем да се връщаме назад в бъдещето”. Така каза консервативният Лорд Попет, търговски пратеник на Тереза Мей в Уганда и Руанда. Той отправи този призив три пъти по време на вчерашната едночасова среща в парламента с Високопоставеният Комисар на Уганда Джулиъс Петер Мото организирана от консерватори – привърженици на страните от британската общност, инвеститори и бизнесмени. Според него, след Брекзит, Великобритания трябва да промотира търговските си отношения с Уганда и другите африкански държави от общо 53-те страни от британската общност. Подкрепи го напълно неговият колега и сънародник Лорд Шейк, който подчерта, че Великобритания, поради европейската си ориентация години наред е пренебрегвала възможности в източна Африка и затова сега там Китай е най-големия инвеститор.
Комисарят Мото изложи ред икономичски показатели с които подкрепи горещо същата идея:”Уганда е всъщност независима само от 30 години поради преходния период и диктатурата на Иди Амин. Но ние сме готови за нов етап. Елате в Кампала, елате и дайти силно присъствие на място. Ние искаме бизнес със Великобритания, която е нашият най-голям кредитор към който винаги си плащаме дълга.” На въпрос от публиката верно ли е, че жените в Уганда са изоставащи в образованието и недостатъчно представени в управлението на страната, Комисарят се защити яростно и леко сърдито. На друг въпрос от нигерийска представителка, ще може ли населението на Африка, което казва “нашият президент Чи” на президента на Китай, да преобърне разбиранията си в полза на Великобритания, отговорът беше категорично “да”, макар и пак с фразата “назад в бъдещето”. “Вижте какво стана с Airbus в Руанда?”, продължи защитата Лорд Попет, “ние им продадохме два самолета и сега има дирекни полети Лондон – Кигали, защото кой не иска да има свои собствени авиолинии със света? И Кампала може да имате такива. След Брекзит ще има по-малко ограничения по отношение на инфраструктурни проекти, които Китай взима, защото няма такива прегради.”
Нямаше време за всичко, но зад дискусията прозираше една идея за близост на бившите британски колонии с Великобритания, която не може да се пренебрегне. И двамата лорда гордо обясниха че са бежанци от изгонването на азиатската общност от Уганда през 1971, които държат на родината си. Много хора си подхвърляха закачки на суахили в паузите. Не за първи път наблюдавам това явление. Точно след Брекзит, Комисарят на Австралия Александър Дауер, на подбна среща каза какъв удар е понесла неговата страна някога с британското европейско членство и как се надява сега тя отново да стане пръв партньор на Великобритания. Подобно изказване чух и в Канадската легация преди две години. “А какво да дажем за колониализма?”, попита спокойно вчера една жена от публиката. Оказа се, че никой не го смята за проблем. “Ние бяхме протекторат”, поясни Комисарят на Уганда. “Да кажат англичаните“ шегуваха се други. “От към средата на 1990-те години, мисля, че няма следа от лошото”, коментира единственият англичанин от водещите на дискусията.
Всичко това обаче не можа да прогони въпроса, не можеше ли да има и двете Великобритания: и британската общност, и Европейския Съюз? През 1948, Уинстън Чърчил обявава своята идея за Великобритания като свързваща “три големи обръча от свободни нации и демокрации” – Британската Империя и Общност, САЩ и Обединена Европа – противопаставени тогава на съветската залаха. В същото време, както се спомена снощи, той е нарекъл Уганда “перлата на Африка” и е бил много против разпада на империята. А между другото Airbus е европейска компания, не само британска, Уганда има огромен проблем с корупцията и бедноста, и не съм убедена, че мога да отива да се разхождам из Кампала сама или с приятелка. Но беше ясно, че това никой друг не го занимаваше.
