Все още сме в поредната възходяща фаза на руското влияние у нас.

Evgeni Kanev

Вече писах за безкрайните свидетелства за превзетите медии - където ако няма промяна, няма да има … промяна.
Само за последното денонощие: 
- Национална частна ТВ слага като централна новина оправдаването на ДП по дело в САЩ, след като никоя медия - освен алтернативни сайтове - не е съобщавала, че се води такова дело от три години.
- Друга национална ТВ лансира винаги като последна (затапваща) гледната точка на бившите управляващи, които сега в тандем с Възраждане и ИТН подготвят първото бламиране на правителството за зеления сертификат.
- Трета национална ТВ има направо заготовки за критика на “любима партия”, която е искала оставката на шефа й, а безкритично кани “алтернативни учени” по темата за пандемията и т.н. Или възхваляващи мъдрата ни политика на снишаване по кризата в Украйна.
Общото е едно: медиите ни определено не са на страна от ЕС и НАТО, а по-близко до тези в Сърбия, примерно. Т.е. за Русия само добро или нищо. Или да сме обективни - има нещо за цвят, като И друга гледна точка.
И това исторически не е новина. Все още сме в поредната възходяща фаза на руското влияние у нас. И нашата история може по-добре да бъде разбрана през циклите на руското присъствие в България.
Разделям ги така:
I. Първи цикъл: 
1. Низходяща фаза на зависимост (1878-1918)
През тази фаза младата българска държава лека-полека извоюва своята пълна независимост. Ключови събития: Съединението (1885), Независимостта (1908) и най-вече Брест-Литовския Мирен Договор с капитулацията на Русия (3.3.1918 г.)
2. Възходяща фаза на зависимост (1919 - 1968 г.) 
Тази фаза започва с болшевизацията на БКП, която започва да работи като изцяло инструмент на съветските имперски интереси. Ключови събития: 1923 г (Септемврийско въстание), 1925 г (Атентата на Света Неделя), 1944 г (държавен преврат с помощта на Съветската армия), 1963 г (опит България да стане 16та република на СССР и 1968 г. (интервенцията в Чехословакия).
II. Втори цикъл: 
1. Низходяща фаза на зависимост (1968 г.- 1999 г.) 
С приключването на екстензивния растеж на социалистическото стопанство в края на 60 те години започва да намалява икономическата зависимост на България от съветските ресурси, а "времето на застоя" в СССР кара българските комунисти да търсят усилено канали за чужда валута, с която да предотвратят поредната икономическа катастрофа. Все още основен източник за твърда валута е реекспортът на съветски нефт, но други източници са износът на оръжие, контрабандата, трафика на дрога, придобиването на предприятия в Западна Европа с цел кражба на технологии, но и като източник на валутни постъпления. Така или иначе се наблюдава спад на икономическата , а впоследствие и на политическата зависимост от СССР, чийто първи явен признак е забраната на съветската програма Время през 1988 г. и  на някои списания. След падането на комунистическия режим с променлив успех влиянието на Русия продължава да отслабва вследствие и на борбата за власт в нея. България използва своя исторически шанс, за да засили своята европейска интеграция с молбата за членство в НАТО (1997 г) и поканата за започване на преговори с ЕС (1999 г.), които се увенчават с членство (2004 и 2007 г.)
2. Възходяща фаза (2000-...)  
С утвърждаването на новия руски президент започва лека-полека да се затяга хватката около България. Реално този процес започва по-отчетливо след 2007 г, но и преди това са направени ключови "концесии" на руското влияние, каквито са запазване газовата зависимост от Газпром, продажбата на Нефтохим, липса на лустрация на службите от старите им кадри; реабилитацията на Мултигруп и др. 
Но възходът на КТБ е еманация и на руското влияние в България. Съвсем няма случайност, че фалитът се случва месеци след Крим. Нейният фалит ни остави с монопол върху печатните медии, който по-късно се пренесе чрез един телеком и върху електронните медии в България -  страхотен плацдарм за хибридни войни и с нови досиета на почти целия политически елит. Все по-трудно се прави разлика между доминиращата гледна точка в българските медии и на руската пропаганда.
В голяма степен дължината на тази фаза ще е свързана със събитията в Русия и нейното бъдеще като суверенна демокрация, чиста диктатура, монархия или нещо друго. Очаквам, когато настъпи новият преломен момент там да се отслаби и хватката върху България.
Има ясна историческа тенденция колкото по-силна става диктатурата в Русия/СССР ( Сталин, Путин), толкова по-силно става и руското влияние у нас.
Но може украинската криза да означава начало на Третия цикъл с отслабващо руско влияние у нас.

Фейсбук