Всеки народ си заслужава спирката, където влакът на слепотата и наивността в отношението към повелителя му ще направи своята спирка
В източните краища на Европа и все по на изток от нея, всичко като правило започва доста невинно. Харизма плюс простонароден говор. Казване на хората това, което те искат да чуят. Посочване на лошите, заради които на отделни места има някакви нередности. Предлагане на лесни решения за трудни проблеми. Говорене наизуст и без значение дали днешното не е отрицание на вчерашното. Без него не върви науката, не прогресира културата, не се развива футболът, не бележи успехи здравеопазването, не дава плодове образованието, няма напредък в строителството, не процъфтява производството на чугун и полупроводници.
Накрая се получава нещо, от което лесно отърване няма. Я някой Ердоган, я някой Алиев, я някой Назърбаев. Че дори и Туркменбаши-Сапармурад-Ниязов, при когото национален празник бе рожденият ден на майка му, а насред столицата все така се възвишава негов паметник, целият в злато.
Всеки народ си заслужава спирката, където влакът на слепотата и наивността в отношението към повелителя му ще направи своята спирка. И няма значение дали и доколко в отечеството му се играе на демокрация.
Но ние сме безгрижни към бъдещето, смятаме, че на нас такова нещо не може да ни се случи, защото, виждате ли, сме в Европа.
Цели сме изгорени от парене и пак не знаем да духаме...
Фейсбук
