Всепроникващият страх, който превръща гражданите в поданици, които пропускат да надигнат глас когато блокираха съдебната система и на практика ни лишиха от правосъдие

Нека направим ясно разграничение между нормалния страх за личното и семейно здраве, което не само не е грях, но е епитом на нормална човешка реакция, и обществените измерения на този личен страх у тези които имат власт или претенция да водят общественото мнение. Този страх блокира съзнанието и кара нормалния човек, с принципи и ценности, да се превърне в треперещ индивид, който чака спасението си от властта и е готов да жертва темелни ценности и принципи, да престане да мисли критично и да се съмнява че историите, които му поднасят може и да не са истински, да търси другото мнение, да критикува, да търси и получава отговори. Именно този всепроникващ страх превръща гражданите в поданници, които пропускат да надигнат глас когато блокираха съдебната система и на практика ни лишиха от правосъдие. Когато блокираха и законодателния орган, а с това и възможността да се контролира властта, колкото и ефимерна да бе тази опция. Когато очевидно насаждаха паника и истерия с историите за трупове, ковчези, чували и умиращи на улицата.

За съпротивителните сили на демокрацията, която се носи от индивидите, които трябва да я защитават, no matter what - по дефиниция. И така нататък.

Вече е ясно в каква посока се движат решенията на правителството, и е странно, че дори Борисов започна да осъзнава и преодолява страха си, а "десни" и "демократи" не могат. Те още разчитат утре някъде да има локален бум на заразата и да изпищят "караул" и отново да ни призоват да се пъхнем под юрганите и да треперим.

Не, всичко това е нормално. Хората не са еднакви и особено пред лицето на смъртна опасност реагират по различен начин. Но не предават демократичните си права, ценности и свободи. Защото без тях, няма смисъл изобщо да се питаме какво да правим със смъртта.

В Москва чух за една история, или по-скоро фраза, която е останала в паметта ми - казвали си са я войниците след като са стигнали Берлин. След като са водили години война и през цялото това време са били напрегнати, в постоянен страх за живота си от изстрела на врага, но от другата страна е стоял също разстрел, защото дезертьорството също се наказава, та в битката между страха от врага и от военния съд, те все пак са достигнали до края, с цената на огромен стрес, много от тях за загубили нормалните си човешки реакции. Война е. Та в Берлин е тръгнала фразата "Расслабся, это Берлин", "отпусни се, войната свърши" и ние пак трябва да бъдем хора. Повтаряли са си го, защото е трябвало да преминат в съзнанието си психологическата бариера от това, че срещнатия непознат не е непременно враг, а човек.

Та и в тази коронакриза е и моя призив "отпуснете, се края се вижда".

Това по никакъв начин не означава да забравите за опасността, а да започнете да приемате нещата през призмата на човешките ценности, че трябва да се живее с вируса и по възможност най-нормално.

Фейсбук