Всички означава ли всички? Кабинетът пита КС за „независимия прокурор“

Категорична ли е Конституцията в частта, в която постановява, че главният прокурор упражнява надзор върху всички обвинители? Такъв проект за тълкувателно питане е подготвен от Министерския съвет и се очаква да бъде внесен а в Конституционния съд (КС) в сряда, научи Свободна Европа от свои източници в Министерския съвет.

Документът цели да установи дали императивният текст на член 126, ал. 2 от основния закон наистина е императивен. Нормата гласи: „Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори„.

Като отговор на становище на Венецианската комисия, в събота на извънредно заседание Министерският съвет прие за по-малко от 20 минути и без дебати текстове, които въвеждат нова фигура на „независим прокурор“. Според обясненията на Борисов той няма да се отчита на главния обвинител, когато го разследва. Редица изтъкнати юристи се изказаха, че проектът на управляващите е „некомпетентен“ и „със замах отменя конституцията“. Според адвокат Михаил Екимджиев проектът на правителството е „нелепа инсценировка за заблуда на европейските институции“.

Правителството запази мълчание след коментарите на експертите. Но интервюто на президента Румен Радев, в което той иронизира идеята на Борисов за „независим прокурор“, е провокирало питането до Конституционния съд.

„Всички прокурори“ означава ли „всички“?

„Необходимостта от тълкуване е обоснована от твърдения в общественото пространство за неясноти по отношение на пределите на осъществяване на надзор за законност върху дейността на всички прокурори от страна на главния прокурор по смисъла на чл. 126, ал. 2 от Конституцията и в частност дали главният прокурор може да упражнява надзор за законност по преписки и дела, по които може да се ангажира неговата наказателна отговорност“, аргументират се в искането си до Конституционния съд от правителството.

Основният закон ясно казва, че шефът на обвинението упражнява надзор върху всички прокурори. Въпреки това обаче, според правителството съдържанието на конституционния текст „може да бъде разбирано нееднозначно и да бъдат изразени две противоречиви тези“.

Първата, според питането на управляващите е, че „главният прокурор има право да упражнява надзор за законност и върху онези актове, които се отнасят до наказателната отговорност на самия главен прокурор“. „Ако това бъде възприето, това би означавало, че е налице конституционна пречка за осигуряване на механизъм за разследване на главния прокурор„, заключват в искането си от Министерския съвет.

Втората теза според тях е, че „разумът на Конституцията изключва такова разбиране“. Защото тя „трябва да бъде тълкувана в смисъл, че главният прокурор може да упражнява надзор за законност върху всички прокурори и следователи по възложените им преписки и дела, освен тези, които са свързани с неговата наказателна отговорност или се отнасят до качеството му на пострадал от престъпление“.

Каква е тезата?

Тезата на управляващите всъщност се основава на конкретен абзац от становището на Венецианската комисия. В него европейските експерти допускат, че е възможен „по-гъвкав подход“ към тълкуването на „прокурорския монопол“, изрично предвиден в чл. 126 ал. 2 в българския основен закон.

„Конституцията трябва да се тълкува в светлината на общоприети принципи, един от тях е nemo judex in causa sua – никой не може да бъде съдия по неговия собствен случай. Трудно е да си представим, че българският конституционен ред по някакъв начин не отговаря на този принцип, дори и да не е формулиран в Конституцията“, заявява Венецианската комисия.

„Питането ще ни хареса“

Свободна Европа се свърза с конституционни съдии, които коментираха случая неофициално с уточнението, че още не са получили документа. „Питането ни харесва. Ние имаме нагласа да отстъпим за големите правомощия на главния прокурор“, коментираха от КС.

„Наистина текстът на конституцията е императивен, и наистина се казва, че главният прокурор упражнява надзор над всички прокурори, но в смисъла на демократизирането на държавността такъв конституционен текст е остарял. Понеже е очевидно, че основният закон няма да се промени, то ние можем да се позовем на разума на Конституцията, както казват от Министерския съвет, и да направим възможно въвеждането на фигурата на нов прокурор, който не се отчита на главния, когато нещо го засяга“, добавиха още от КС пред Свободна Европа.

Какво следва от питането до КС?

Неясно е защо управляващите първо написаха промените в НПК, внесоха ги в Народното събрание, без задължителното по закон обществено обсъждане, а решиха след това да питат дали идеите им не противоречат на Конституцията.

Според представители на ГЕРБ може да се търси връзка между анонсираните от президента Радев консултации, които да предшестват негови предложения за промяна на основния закон.

Първите разговори при държавния глава с представители на неправителствения сектор са насрочени за 19 декември. А ако Конституционният съд, който няма срок, в който се произнася, го направи бързо, парламентът ще може да приеме спешно промените в НПК. Те няма да могат да бъдат обжалвани в КС, при наличието на тълкуване от неговата страна.

Другите препоръки

По този начин се очертава, че с помощта на Конституционния съд управляващите ще приемат законовите промени, наречени от Михаил Екимджиев „инсценировка“.

Венецианската комисия обаче категорично препоръчва редица условия около назначаването т.нар. „независим прокурор“ и реда, по който той ще може да разследва главния прокурор, които управляващите засега игнорират напълно. Сред тях е изискването титулярът на този пост да не се избира само от членовете на Прокурорската колегия във ВСС, тъй като те са зависими кариерно от главния прокурор преди и след изтичането на мандата им в съвета.

Друга препоръка бе членовете на Съдийската колегия също да могат да правят предложение за отстраняване и разследване на ръководителя на държавното обвинение. Освен това Венецианската комисия смята, че мнозинството, с което Пленума на ВСС взима решение за отстраняване и разследване на главния прокурор, не трябва да е от минимум 17 гласа, тъй като това е много трудно постижимо (11 от членовете на 25-местния съдебен съвет са прокурори и следователи). В тази връзка европейските експерти настояват, че петимата членове на Прокурорската колегия от парламентарната квота „не трябва да имат прокурорски опит, а трябва да представляват други професии“, за да се намали влиянието на главния прокурор.

Тези препоръки са отправяни многократно към България от Венецианската комисия и Комитета на министрите към Съвета на Европа във връзка с констатациите на Европейския съд по правата на човека за фактическата недосегаемост на главния прокурор в България, които датират от ноември 2009 г.