За хората или за министъра
Не е ясно дали държавата ще успее да намали цените на лекарствата, но пък Стефан Константинов може и да повиши рейтинг
Председателят на комитета по енергетика преди десетина години Иван Шиляшки се славеше в сектора с прякора Алиса в Страната на чудесата, защото всеки ден имаше навика да открива нещо ново в енергетиката. Министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов е на път да го замени, но в земите на фармацията. В момента той влезе в челна атака срещу индустрията за намаление на цените на лекарствата, като същевременно уж открива, че една година не е знаел какво се случва.
Това е впечатлението от акцията за "намаляването на цените на лекарствата с 50%, че дори 100%", както първоначално обяви министърът преди седмица в разгара на истериите около бонусите на негови колеги в кабинета. Той заяви, че ще покани на разговор представителите на индустрията, за да им иска отстъпки, които да стигнат за повече и по-евтини лекарства на "бедните българи".
В крайна сметка на преговорите водеща фигура беше лично премиерът Бойко Борисов. С размах той постигна съгласие с фармацевтичната индустрия. В резултат пък тя обеща до две седмици да потърси резерви в цените. Истерията с "лошите фармакомпании" и нарочените за скъпи лекарства утихна. Какъв обаче ще е резултатът от нея?
Обектът на преговорите
Целият фармацевтичен пазар през 2011 г. се оценява на 2.2 млрд. лв. Когато говорят, че ще намалят цените на лекарствата, управляващите пропускат факта, че по никакъв начин не влияят върху цените на тези без рецепта и хранителните добавки, които само се регистрират. Те формират около една четвърт от пазара (509 млн. лв. през миналата година), а ценообразуването им се движи по законите на търговията с бързооборотни стоки.
Друга част от пазара са медикаментите, които се изписват по лекарско предписание. Те се регулират чрез комисия към Министерския съвет. Една част от тези медикаменти не се плащат от обществени фондове (НЗОК, министерството и държавните болници). Те се регистрират в България с най-ниската цена в ЕС на ниво производител. На дребно (т.е. в аптеките) към тази цена се добавят надценки за търговец на едро и дребно и ДДС. Те се продават в аптеките на пазарен принцип.Тук става въпрос за 818 млн. лв. от общия пазар.
В момента НЗОК може да преговаря само за допълнителни отстъпки от цената на 188 медикамента от общо 1673, които покрива напълно или частично. Става въпрос за сума от около 490 млн. лв. годишно (или под една четвърт от пазара) - лекарствата, които покрива НЗОК. Голяма част от тези медикаменти (около 60%) са скъпи оригинални препарати (научна разработка с патент), за които могат да се договорят допълнителни по-ниски цени или количества заради гарантирания пазар.
Някои фирми могат да си го позволят, други не. Основното притеснение на тези, които могат, е отстъпката да не е публична, а индивидуална, за да не повлияе на цените на останалите големи европейски пазари. Причината е, че здравните каси сравняват цените помежду си (референтни цени) и така компанията може да срине продажбите си на огромен пазар заради малкия български. При прекомерен натиск съществува опасност много лекарства да престанат да се продават в България, което вече се случи през 2007 г.
За останалите, по-масови и евтини лекарства– например сърдечносъдовите, касата дотира стотинки или няколко лева. По-голямата част от цените за тези медикаменти се поема от пациента, т.е. държавата може много ограничено да влияе върху тях. Така, ако изобщо през следващите седмици тя се договори с фармацевтичните компании за по-ниски стойности, те ще са само за скъпите лекарства, които касата покрива 100%.
Ако това стане обаче, тя ще може да разполага с повече средства. А намаление на евтините и по-масови медикаменти на НЗОК, което би се усетило като по-малко доплащане от хората, може да има само ако фармацевтичните компании пожелаят. Затова на срещите между правителството и фармацевтичния бизнес натискът е да се понижат цените на всички лекарства, въпреки че управляващите нямат законов механизъм да направят това.
На практика резултатът от първата среща е няколко основни послания: има вероятност някои производители да намалят цените на лекарствата си по каса с около 5-10%, (50% като цяло е абсурд); компаниите ще търсят допълнителни възможности или ще се опитат да намалят цените на лекарствата с рецепта; преговорите между държавата и фирмите ще се водят индивидуално. Основната идея при скъпите лекарства е била по възможност да се достигнат нивата от 2010 г., които сега са надвишени.
Дори генеричните компании (произвеждащи по-евтини аналози на оргиналните след изтичането на патента), чиито цени са най-ниските референтни и при които конкуренцията е голяма, също заявиха готовност да откликнат на искането на държавата. Директорът на "Софарма" Огнян Донев обяви, че ще направи преглед и ще е готов в понеделник с предложението си. Останалите компании все още не са оповестили намеренията си.
Така дотук всичко е в сферата на доброто желание и въпрос на преговори. Друг е въпросът, че докато цените на тока, водата, заплатите и бонусите растат, няма как само цените на високотехнологична стока като лекарствата да падат.
Малко отговорност...
Парадоксално, но най-голяма вина за най-високото поскъпване - това на лекарствата за онкоболни и други тежки и редки болести, има самият здравен министър. Още при идването си на поста в края на 2010 г. той предложи лекарствата за онкоболни да се плащат от здравната каса. А идеята на тази промяна беше пациентите най-после да получат лечение и да спре дефицитът на лекарства.
"След толкова години Министерството на здравеопазването най-накрая взе решение всички медикаменти да преминат към здравната каса. По този начин ще се подобри достъпът на пациентите до медикаментите и ще се избегнат всякакви подозрения за корупционни практики при провеждането на търговете тук. Това обаче не може да стане изведнъж. През тази година (2011 - бел. ред) има вероятност болниците сами да правят търгове за онкологичните медикаменти. Но това няма да е практика, а само една преходна стъпка", коментира тогава Константинов.
Сега, половин година по-късно, след като през цялото време отчиташе преминаването на лекарствата за онкоболни към НЗОК като успех, в деня след преговорите здравният министър обяви пред БНТ, че не е знаел и разбирал какъв ще е ефектът от това. По думите му плащанията за онкопрепарати са се увеличили с 6 млн. лв. и фармацевтичните фирми едва ли не нарочно са вдигнали цените си. Според него виновни за всичко това са досегашните заместник-министър и председател на надзорния съвет на НЗОК Гергана Павлова и управител на здравната каса д-р Нели Нешева, които не го уведомили навреме и той чак сега разбирал.
Наредбите за прехвърлянето на лекарства за онкоболни и други редки болести обаче бяха съгласувани с Комисията за защита на конкуренцията и Агенцията за обществени поръчки. Двете институции не разрешиха да се впише текст, с който да се задължават фирмите да продават на цени от 2010 г., защото е антипазарно да се фиксират цени със задна дата. Още повече че при бъдещи търгове могат да се постигнат даже и по-ниски стойности.
В същото време комисията по цените на лекарствата, оглавявана от юридическия съветник на министъра Деян Матев, месеци наред бавеше вписването на намалени цени на останалите държави (а от тези нива зависи и ценообразуването тук), открити от министерството и касата или подадени от самите фирми. И всичко това би трябвало да е ясно на министъра, защото под докладите за всичко това стои неговият подпис.
... и много политика
Министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов оцеля при последните рокади в правителството през есента на миналата година, както и сред бурята от недоволство в ГЕРБ срещу работата му през последните месеци. В същото време конфликтът му със здравната каса беше неприкрит, но до напускането на управата й той нито веднъж не се оплака от тях. Нито пък сигнализира, че има нещо нередно в лекарствената политика. Константинов обаче успя да прехвърли вината с оправданието, че не е разбрал какво се случва. В крайна сметка хората, които отговаряха за НЗОК - бившият й шеф д-р Нели Нешева и бившият зам. здравен министър Гергана Павлова напуснаха постовете си реабилитирани.
Възможно е това да е стратегия за политическо оцеляване в страна на чудесата, в която някой вярва на популистки истории. Те обаче не дава сигурност нито на бизнеса, нито на хората, че нещо ще се промени. Истерията около цените на лекарствата е само част от хаоса в нереформирания здравен сектор. И дори сега при тези шумни и водени лично от Борисов преговори да се постигнат някакви отстъпки, те едва ли ще решат генерално проблемите, нито пък има изглед да се усетят от потребителите.
Десислава Николова
