За Копейкин назоваването на истината е лош тон
Депутат от ПП каза няколко истини от трибуната на Народното събрание по адрес на Копейкин: че си построи къща с партийната субсидия (която предизборно беше обещал да даде за благотворителност); че част от депутатите му бяха ваксинирани (докато партията му водеше кампания срещу ваксинирането); че си държи спестяванията в евро (докато плямпа срещу въвеждането на еврото в България). https://www.clubz.bg/128509
Всичко това е вярно, но Копейкин и копейколюбивите му депутати обявиха истината за “лош тон”.
Нека да ви кажа какво е не просто лош, а отвратителен рашистки тон, който дава за песен самият Копейкин от години.
Лош тон е да се продаваш за копейки, но да наричаш “майкопродавци” всички, които виждат, говорят и пишат за това.
Лош тон е да сравняваш българското Съединение с руската окупация на Крим. https://ivo.bg/2022/01/26/копейкин-сравни-руската-акенсия-на-кр/
Лош тон е да лъжеш, че си провалил представянето на една книга, както беше отвратителен тонът на изпратената от него буквално виеща от омраза глутница имитатори на руските “нощни вълци” да държат неприличен език спрямо автора, да го заплашват, обиждат и заглушават, за да не може да говори.
В моя случай не успяха да ме откажат да представя в Добрич “Измамата Сан Стефано” на 7 март 2019 г., но, Александър Йорданов, следващият автор направил подобен опит за представяне на книга на същото място и подложен на същия тормоз от членове на глутницата на Копейкин (с личното му присъствие начело), наистина беше възпрепятстван.
Лош тон е да лъжеш, че шествието в София в подкрепа на Украйна срещу руската агресия било организирано от чужденци – изобличих го със снимка на българските организатори.
Лош тон е да се заканваш години наред на “националните предатели”. Това са за Копейкин всички в България, които не споделят преклонението му пред Путлер. Гневните си публикации Копейкин като правило завършва(ше) с обещание за разправа с “предателите”, когато вземе властта.
Лош тон е да се присламчиш на чужд митинг и когато ти припомнят това да заявиш нахално, че всъщност чуждият митинг се е присъединил към теб.
Лош тон е да се хилиш на снимка край табела на село, което се “прослави” с традицията си да мъчи четириноги и да одобряваш въпросния садизъм.
Лош тон, меко казано, е да намекваш, че същите мъчение “с два кола и въже” , както конкретизира Копейкин, ще бъде приложено срещу двуноги, които не са му по вкуса.
Лош тон е да каниш Путлер да удари с с “високоточкова” ракета центъра на София, както направи неговата близка следовница н парламента Елена Гунчева.
Лош тон, взет назаем от Хитлер и Гьобелс, е да наричаш “подчовеци” свои сънародници ( untermenshen ).
Лош тон е след всичко това, а и още много подобно, да имаш нахалството да обвиняваш други в употребата на лош тон, когато казват истината.
Ще ме прощавате, не целя да обидя интелигентността на читателя с някакво “прозрение”, но елементарното обяснение за неговото поведение е много просто: става дума лош човек с вълчи поглед и фалцетни нотки в гласеца, когато отправя поредните си закани.
Напомня на Хитлер от вица, който възкръснал, нахлупил фуражката, огледал се в огледалото и просъскал: “вече няма да съм толкова мекушав, край с шегичките отсега нататък”!
Но истински лошото сред цялата тази персонална лошотия е, че тя се разпростира и мултиплицира върху гласоподаватели, за които лошият пример на вожда им е заразителен и стимулира лошотията в тях.
Във всяко човешко същество дремят дори и лоши страсти. За да надделее доброто у нужно в семейството и в обществото да се вижда и насърчава добрият пример. Копейкин е заложил на лошотията и увлича след себе си себеподобни, които не могат да различат доброто от злото дори когато въоръженият с ядрено оръжие злодей заплашва света с унищожение.
