За кръста и петолъчката
(Великденски отклонения)
Николай Флоров
Дошли комунстите на власт. Една баба отишла при доктора да си прегледа гърба и му казала: –
– Докторе, боли ме петолъчката!
Докторът се учудил и попитал:
– А къде ти е, бабо, петолъчката?
– Ами тука, баби – рекла бабата и си попипала кръста.
Та от дума на дума докторът разбрал, че понеже комунистите не обичат бога и религията, тя не ще да каже че я боли кръста и затова казва, че я боли петолъчката.
БОЖИ ДАР ДИМИТРОВ се мъчеше да припише българите към вярващите в бога. Нещо повече – Божи Дар Димитров иска България да минава за християнска нация.
Проблемът му е прост – българите не са религиозни, не са били и няма да бъдат. Та така и с европеизиращата се на бърз ход българска нация – да си религиозен, видите ли, е малко така по за пред света. Всички имат църкви, та защо не и ние.
Да не останат по-назад и комунистите – изживяват танталови мъки да ни покажат, че са вярващи, сиреч народни хора, а може да минат и за европейци.
Проблемът е само един: иди ми-дойди ми с бога не става. Дошли комунистите и заместили кръста с петолъчката; църквите са затворени, поповете отиват в Белене, владиците стават полковници, а бога пращат на кино, или както обича да казва Румен Петков «да си е..е майката».
Да оставим настрана, че от всички империи, прегазили напред и назад България и опитали да присадят бога си, нито една не е успяла.
После идва края на комунистите и края на петолъчката. Бабите минават обратно към кръста, Божи Дарчо раздава светена водица, а баш-ченге Георги Гоце Първанов чупи гръб пред владиците, които в крак с времето са си свалили пагоните и днес се пишат на «смирени слуги в лозето на всевишния».
Христос воскресе!
