За рашистите у нас най-важно е да живее Русия, пък ако ще България да мре

“Прогнозираният износ на оръжие на България през миналата година е скочил, надхвърляйки 3 млрд. долара, около пет пъти повече от продажбите в чужбина през 2019 г., показват правителствени оценки от данни, събрани през октомври”.
Данните са от статия, публикувана в деня на годишнината от рашистката агресия срещу Украйна. Седмици и месеци си текат, изгледите са за още дълги години на повишено търсене на българска военна продукция. Истински индустриален бум се случва у нас във връзка с това в толкова окайваната ни от носталгиците по комунизма държава, която се била деиндустриализирала.
Рашистите нямат чувство за хумор. В противен случай трябваше да маршируват с лозунги за благодарност към техния Путлер, че предизвика този ренесанс на промишленото производство, чиито обеми и темпове надхвърлят многократно най-добрите постижения от епохата на милитаризма в НРБ в тази област.
Отгоре на всичко НРБ наистина подаряваше военна продукция на подкрепяни от СССР режими в т.н. трети свят и тези “братски” режими никога не си изплатиха огромните дългове, допринасйки за икономическия крах на държавно-плановата ни икономика от онова време.
Днес България ПРОДАВА с огромна печалба практически същата продукция, част от която е претърпяла модификации, но като цяло ползва съветската матрица. Нима това не е повод за радост, гордост и хвалба от страна на рашистите!
Аплодисменти се чуват само от …Запад. Да, да, западните страни “забелязаха” българския капацитет и го наблюдават с респект, който намери своето публично изражение в специален репортаж на в. “Ню Йорк таймс” от Костенец ( мъждукаща доскоро в икономическо отношение малка община, състояща се от гара в града, село и вилна зона над него). Предлагат ни партньорство едва ли не в позата на молители.
И това не радва рашистите у нас. Хилядите работни места, приличното заплащане във военните предприятия и покачването на жизненото равнище в съответните региони ( с неминуемо положително отражение върху бюджета и вътрешното потребление на страната) не носят удовлетворение на съветското творение- московската пета колона у нас. Тя си иска своето: да живее Русия, пък ако ще България и да мре от предполагаема немотия под “еврогейско робство”, от китайски вирус и в крайна сметка- от руски ракети, които да ни освободят от американците.
Къде се крият американците у нас, идея нямам. Не съм виждал такъв очевиден американски поробител да се разхожда на свобода у нас. И знамето им никой не вее на днешния ден на Европа 8 май, когато през 1945 г. най-мощната икономически държава подписва капитулацията на Германия и европейската война приключва, за да продължи до септември с пълната победа на американците към която в последния момент срещу японците се присламчва СССР.
Рашистите у нас следват примера на обожаемите си кремълски господари и мерят чрез милионите жертви приноса на СССР във Втората световна война. Московията до днес упорито я нарича Велика отечествена, за да избегне признанието, че тя бушува близо две години по-рано в Европа със съучастието на договорената между Хитлер и Сталин съветска “ненамеса”.
А как изглежда американският принос, при положение че американските жертви се измерват в стотици хиляди, а не в милиони?
Да припомня бегло някои параметри на спасителната за СССР американска роля на снабдител по закона ленд-лиз. Използвам нарочно руски източник, за да парирам упреците за “американска пропаганда”.
«За время войны СССР получил от союзников в помощь по ленд-лизу 18 700 (по другим данным, 22 200) самолетов, включая истребители “аэрокобра”, “китти-хаук”, “томагавк”, “харрикейн”, средние бомбардировщики Б-25, А-20 „Бостон”, транспортный Си-47, 12 200 танков и самоходных установок, 100 тысяч километров телефонного провода, 2,5 миллионов телефонов; 15 миллионов пар сапог, более 50 тысяч тонн кожи для пошива обуви, 54 тысяч метров шерсти, 250 тысяч тонн тушенки, 300 тысяч тонн жира, 65 тысяч тонн коровьего масла, 700 тысяч тонн сахара, 1860 паровозов, 100 цистерн на колесах, 70 электродизельных локомотивов, около тысячи саморазгрузочных вагонов, 10 тысяч железнодорожных платформ. Это с их помощью на фронт и в тылы доставили от союзников 344 тысячи тонн взрывчатки, почти 2 миллиона тонн нефтепродуктов, а еще 2,5 миллиона тонн специальной стали для брони, 400 тысяч тонн меди и бронзы, 250 тысяч тонн алюминия. Из этого алюминия, по подсчетам специалистов, можно было построить 100 тысяч истребителей и бомбардировщиков — почти столько, сколько наши авиазаводы произвели их за всю войну»
15 млн. пар сапог – то есть в буквальном смысле обули всю нашу армию. И так по всему…
(Лебедев И.П. 1) Авиационный ленд-лиз // Военно-исторический журнал. 1991. № 2. С. 27-29; 2) Еще раз о ленд-лизе // США: Экономика. Политика. Идеология. 1990. № 1. С. 71-75.)
Не превеждам на нашия език, който е второстепенен за рашистите. Информацията е важна само за тях, да си я четат на руски. Останалите нямаме техните съмнения.
Да добавя само, че популярният днешен девиз, измислен специално за датата 9 май в московията, “Спасибо деду за победу” спокойно може да се подразбира като подсъзнателна благодарност за дядо Рузвелт, американският президент на преклонна възраст, който не доживява само броени дни до самоубийството на Хитлер и до овациите за победата над Германия.
Личната му заслуга за съветската победа, обща с тази на съюзниците, се изразява дори във факта, че при много от споровете в голямата тройка (Сталин, Рузвелт, Чърчил) Рузвелт застава на страната на Сталин.
За да не разводнявам тезата си, ще спра дотук-дано съм “опреснил” нечия памет, макар мухлясалите мозъци, които са достатъчно болни да подкрепят днешния Путлер, едва ли ще се повлияят от очевидностите.
За тях имам друго, украинско послание:



