За смяната на чипа и завръщането на конституцията
В духовното пространство ценностите на съветските хора останаха да доминират, а това попречи комунизмът да бъде наистина осъден като вреден за обществото.
Коментар от профила на автора във фейсбук.
Евроатлантизъм и евроатлантически ценности са термини, подложени днес на ускорена амортизация до тяхното пълно клиширане. Както впрочем започна Преходът – с викове, клетви и закани срещу комунизма и неговата идеология, докато бяха постепенно клиширани, за да не бъдат разбрани и осмислени.
В първия случай – натрапващата се през медиите интерпретация от журналисти и анализатори е за безкритичното геополитическо позициониране на България към Запада и САЩ, уж заменяйки един Голям брат или господар с друг и имплицитно вкарвайки така патрЕотичния мотив за предателство към самата България.
А евроатлантическите ценности, които са всъщност в нашата конституция – се представят като антиподни на българските ценности, без някой да обяснява какви са те: върховенство на правото, свободата на словото, правата на човека, неприкосновеност на частната собственост, защита на малцинствата, политически плурализъм, уважение към достойснтвото на личността и пр.
Във втория случай – комунизмът беше изговорен през зверствата на комунистите без анализиране на последствията за човешката психика, която превърна нормалните българи в съветски хора. А именно – как лъжата, кражбата, безприкословното подчинение, безкритичното мислене, раболепието, лоялност към колектива, държавата над всичко и пр. всъщност станаха доминиращите „ценности“ в общество на оцеляването – и които ценности на практика опорочиха Прехода.
Така частичният Преход към нов тип общество роди полудемокрация и полупазарна икономика. Грандпричината е, че в духовното пространство ценностите на съветските хора останаха да доминират, а това попречи комунизмът да бъде наистина осъден като вреден за обществото.
Заразата плъзна и към следващите поколения, които родиха фронтмените на патрЕотични, крайно десни и леви, а и псевдо атлантически партии и движения за борба или саботиране на атлантическото влияние.
Защото не е достатъчно да си патриот, като хвалиш нашата история и красива природа. Трябва да има с какво да се гордееш заради успехите на днешната българска нация, а там сме на дъното на почти всички европейски класации. А за да се оттласнем са нужни лични усилия, учене, много труд, предприемачество, на които съветският човек не е научен.
Така се зароди антагонизмът към евроценностите и опита за завръщане към Евразия.
Последствията от конфликта в духовната сфера се пренесе и в политиката като конфликт за върховенството на правото и борба с клептокрацията, поставяйки така критерия за автентична евроатлантическа принадлежност.
Най-подир, същият конфликт съществува и в икономиката между рентиерите, които изплетоха олигархична мрежа около партиите на клептокрацията и нормалните предприемачи, които търсят успех само през пазара.
Това може да се промени само с визия за България. Възбуждане на обществен дебат за ключовите ценности, които нашето общество трябва да отглежда и насърчава; изучаване в училище и постигане на обществено съгласие да се разясняват и защитават ценностите на конституцията, където те са защитени!
Така ще стигнем до идеята за нужните реформи за тази защита.
– Върховенство на правото – реформа на съдебната система
– Свободата на словото – реформа на медиите
– Правата на човека – реформа на МВР и службите
– Политически плурализъм – реформа на партийната система
– Правата на малцинствата – реформа на образователната система за интеграцията на малцинства от най-ранна възраст.
И за раждане на нови поколения защитници на свободата и демокрацията.
