За три години Първанов роди три идеи, които помагаха на ГЕРБ и закопаваха БСП. Наред е четвъртата

„Идейният ми сблъсък с г-н Борисов предстои, но винаги съм държал на това да бъде сблъсък по политика“. Това каза бившият президент Георги Първанов няколко дни след излизането си от президентството. После си върна членството в БСП, а накрая се самопредложи за нов лидер на партията. На излизане от президентството Първанов не спря да повтаря, че има идеи, че иска политически сблъсък с Борисов, че БСП никога не е била толкова изолирана и безидейна, че червената партия никога не е имала толкова малко депутати.

След непрестанните призиви за сблъсък на идеи Първанов в крайна сметка не успя да посочи нито една своя конкретна идея. Нито за излизане от кризата, нито за развитието на България, нито за възстановяването на БСП, нито за каквото и да било. „Идейността“ му се изразяваше в повтаряне на засукани и нищо неозначаващи фрази като: „Кризата е един добър шанс, за да се преструктурира икономиката на модерни основи“ и  „Трябва да се пренасочат инвестиции към електронната инфраструктура и енергийните проекти“. Как да се модернизира икономиката и откъде да дойдат, че и да се пренасочат инвестициите за електронната инфраструктура Първанов не каза. По отношение на БСП пък бившият президент препоръча партията да се обнови, да бъде силна, за да спечели битката с ГЕРБ, а рецептата за всичко това според него е следната: "БСП ще спечели, ако бъдем мъдри, достатъчно разумни, за да си разпределим ролите". Толкоз.

Тук е добре да се припомнят трите конкретни идеи, които Георги Първанов успя да генерира през последните три години.

Тя беше лансирана в началото на изборната 2009 г., когато тогавашният президент отново обиколи всички медии, за да каже, че задължително трябва да бъде въведен мажоритарен елемент по време на парламентарните избори. Тогава той разправяше, че така в парламента ще влязат личности, а бълграските граждани за пръв път от началото на прехода щели да могат да избират реално. От БСП взеха, че послушаха президента си и въведоха 31 мажоритарни района, което позволи на ГЕРБ да спечелят 12-13 депутатски места в повече, отколкото щяха да спечелят ако изборите се бяха провели по нормалната пропорционална система. Резултатът от идеята на Първанов беше, че най-известните личности, които бяха избрани като мажоритарни депутати бяха Цветан Цветанов и Ахмед Доган. Сред останалите 29 мажоритарно избрани депутати попаднаха личности като Красимир Петров, Любомира Станиславова, Николай Коцев, Галина Банковска и Румен Иванов. Някой да ги е чувал? В крайна сметка ефектът от „гениалната“ първа идея на Първанов беше утежняване на загубата на БСП, довеждане до почти пълно мнозинство на ГЕРБ, деформиране на избора и вкарване в парламента на хора, които щяха да влязат там и без да бъдат мажоритарно избрани.

След сакатлъка с идеята за мажоритарния елемент Първанов спря да говори по темата и се захвана с изпадналата в криза българска икономика.

Само два месеца след идването на власт на ГЕРБ и изпадането на БСП в тежък нокдаун, президентът представи антикризисен план, който бил изготвен от икономисти от БАН по негова поръка. В първата половина на плана икономистите бяха направили на пух и прах финансовата и икономическата политика на тройната коалиция. Това едва ли помагаше на БСП да преодолее тежкия момент, в който беше изпаднала. Самите антикризисни мерки на първановите учени–икономисти пък направо призоваваха за отмяна на цялата данъчна политика въведена от правителството на Станишев. Това беше малко нагло, защото в периода 2005-2009 г. Първанов не се обади нито веднъж, докато правителството на Станишев приемаше „плоския данък“ и останалите си данъчни закони. Цялата тази каша беше примесена с ярки популистки идеи като намаляване на ДДС върху продуктите от първа необходимост и пълно премахване на данъка върху лекарствата. Идеите на Първанов и учените му бяха наречени от финансовия министър Симеон Дянков „малоумни“ и това наистина беше най-малкото, което можеше да се каже за тях. Друг е въпросът, че през следващите две години и половина самият Дянков не успя да изготви нито един антикризисен план, който да реализира, но това е тема на друг коментар. От дистанцията на времето вече е напълно ясно, че „антикризисните“ мерки на Първанов не само бяха нелепи, но и абсолютно невъзможни за изпълнение. Най-същественото доказателство за „силата“ на икономическия план на Първанов е това, че дори той самият забрави за него няколко месеца след като го беше представил.

Тя беше чисто политическа. В края на 2010 г. Първанов отново опита да се възползва от колапса на БСП и обяви, че ще създава гражданско движение на име „АБВ“. След обширни анализи целящи да покажат, какво се крие зад грандиозния президентски проект  и загадъчни интервюта на самия президент беше организирана една могъща дискусия. На нея се събраха част от икономистите, които бяха писали злополучните „антикризисни“ мерки, малко писатели, група изпаднали от политиката шмекери и няколко анонимни младежи. Стартът на проекта „АБВ“ се превърна и в негов край, а дори приятелят на Първанов Стефан Данаилов не успя да скрие разочарованието си като заяви публично: „АБВ не ме грабна. Очаквах млади, а не „възрожденци”.

Тук ще повторя – за последните три години, това бяха трите големи идеи на Първанов. Сега на дневен ред е четвъртата му идея – да бъде алтернатива на Борисов и да води идеен дебат с него от името на БСП. Така през следващите месеци можем да имаме шанса да станем свидетели на нещо уникално – идеен дебат между човек, който няма никаква идея в главата си и друг, който изобщо няма глава на раменете си. Със сигурност този сблъсък ще е интересен за хората с чувство за хумор, но едва ли ще донесе нещо добро за българските граждани. Иначе отсега можем да прогнозираме, че и четвъртата идея на Първанов ще има съдбата на предните три – няколко месеца след гръмкото й оповестяване тя ще бъде забравена първо от автора си, след това от широката публика, а докато се лансира ще помогне на ГЕРБ и ще навреди на БСП. Но да не жалим социалистите, защото всяка партия си заслужава президентите.

Тома Биков

Гласове