Закони на Държавното Управление

Първи закон на държавното управление: Държавата не прави нищо съзидателно, ако не е принудена да го направи

Втори закон на държавното управление: Държавата харчи всяка дадена стотинка, колкото и да й се даде.

Трети закон на държавното управление: Оставена без контрол, държавата се разраства, докато не погълне обществото и индивида и остане само апаратът.

Четвърти закон на държавното управление: Държавните регулации изискват нови регулации, защото работят по – лошо от естествената форма на контрол от хората, като всяко следващо поколение регулации регулира предишното и работи по – слабо от него, изисквайки на свой ред нови регулации.

Пети закон на държавното управление: Държавните служители служат на държавата, не на хората.

Шести закон на държавното управление: Цялото същинско управление се свива с времето до все по – малко хора, тъй като все повече хора управляват управлението и колкото повече властта на държавата нараства, толкова по – малко хора я упражняват, докато остане абсолютният владетел.

Седми закон на държавното управление: Бюрокрацията мрази демокрацията и се бори да оцелее при всяко следващо правителство, създавайки илюзията за значимост на собствените си функции.

Осми закон на държавното управление: Държавата не носи отговорност. Тя няма душа. Не носи нито морална, нито наказателна, нито финансова отговорност, тъй като глобите се плащат от хората, следователно тя е безчовечна, безмилостна и безхаберна по определение.

Девети закон на държавното управление: Естественото развитие на всяка държава е към упадък, поради което тя подлежи на контрол от обществото.

Десети закон на държавното управление: Чиновниците,  след като вършат работа, се прибират вкъщи, вечерят със семействата си и играят с децата си, а ако ги попиташ защо са причинили всичко това, ще отговорят: Аз само изпълнявах заповеди.

raylight.blog.bg