Законовата поправка за “Витоша ски” ще узакони строежите във всички природни паркове

Законовата поправка за “Витоша ски” ще узакони строежите във всички природни парковеТома Белев, директор на природен парк „Витоша“:

Крупни инвеститори в планинските курорти ще се възползват от текстовете

Подготвяната промяна в Закона за горите, узаконяваща строителството в природни паркове, не се прави заради Витоша, а ще разчисти възможността за строителство и в редица други зони, заяви пред Mediapool Тома Белев, директор на дирекция ПП „Витоша“. Текстовете се прокарват заради курорти, попадащи в обхвата на Закона за горите, каквито са част от Боровец, Пампорово, Берковишки Балкан и т.н., предположи Белев. Той припомни, че ски-курортът Банско е в национален парк, където земята е изключителна държавна собственост и не е обект на Закона за горите.

Промяната, която ще позволи да се учредява право на строеж в природните паркове, се прави по настояване на собственика на лифтовете на Витоша - “Витоша ски”. Инвеститорът заяви миналата седмица, че ски-съоръженията над София няма да работят, докато парламентът не приеме предложените законови промени. В сегашния Закон за горите имало противоречиви текстове, които принуждавали инвеститора да работи в несигурна ситуация, затова се предлагала въпросната промяна.

Най-общо казано, промяната предвижда земята в природния парк да остане публична-държавна собственост, но частници ще могат да изграждат и експлоатират съоръжения на нея. Според Агенцията за горите това се прави заради стълбовете за нови или подмяна на стари лифтове, но според природозащитниците истинската цел са ски-пистите, които обхващат значително по-големи територии.

Зам.-директорът на Агенцията по горите Красимир Каменов и шефът на парламентарната земеделска комисия Десислава Танева признаха миналата седмица, че това си е чиста форма на рекет, но въпреки това щели да подкрепят промените. На въпрос каква е гаранцията, че “Витоша ски” няма да продължи да изнудва държавата и след прокарване на законовите промени, Каменов призна пред Mediapool, че такава няма.

Той каза още, че според сега действащото законодателство ски-лифтове и писти на територии – част от държавния горски фонд, могат да се изграждат след промяна на предназначението на земята. Това обаче е забранено. Промяната в Закона за горите ще узакони строителството без да се променя собствеността на земята. Освен това то ще става само, ако е позволено от Плана за управление на съответния парк, наличие на одобрен устройствен план, екологична оценка и т.н.

Планът за управление на парк „Витоша“ не позволява ново строителство, само подмяна на съществуващи съоръжения. Той е одобрен за период от 10 години и изтича в края на 2014 г. Каменов допусна, че е възможна и промяна на плана за управление на Витоша следващата година, която трябва да се инициира от екоминистерсвото и да се одобри от Министерски съвет.

Забраната за промяна на предназначението на земи, част от държавния горски фонд, по-строгите регламенти за застрояване в планините от преди няколко години и не на последно място икономическата криза замразиха доста проекти за строителство на нови зимни комплекси. През 2008 г. се говореше за изграждането на поне осем ски-зони – Супер Боровец (“Главболгарстрой”), Супер Паничище (“Рила спорт”, близка до Георги и Милен Велчеви), Искровете (свързана с Георги Ковачки), Кулиното (“Балканстрой”), Берковски Балкан Ком (“Главболгарстрой”) и т.н.

Според природозащитници подготвяните законови промени, инициирани от свързаната с “Юлен” и Първа инвестиционна банка “Витоша ски”, ще “вдъхнат нов живот” на част от замразените ски-проекти. Това обаче предстои да се разбере.

Текстовете все още се оформят от земеделското министерство, според което интересите на всички страни ще бъдат удовлетворени. Според природозащитниците пък промените може и да паднат след дискусиите в парламента и най-вече заради публичното недоволство заради безпринципното отстъпление на държавата от обществения интерес. Както се вижда, обаче, насреща стои голяма „коалиция“ от фирми и бизнес интереси, на които правителството трудно може да устои.

Десислава Лещарска