Защо България плаща за защита на наркотрафиканти
Само преди ден кабинетът в оставка реши хазната да отпусне 50 000 лева от парите на българските данъкоплатци – за „изпаднали в беда български граждани в чужбина“. С тези пари ще се плати за „правно представителство и защита“ на двама българи – трафиканти на дрога, които се намират в затвор в Малайзия. Според прессъобщението на МС, парите са отпуснати „в хипотезата на възможност от налагане на смъртно наказание“.
Съобщението е твърде постно – и в него липсва особено важен детайл – на коя адвокатска кантора са платени парите.
Днес идва ново съобщение. Федералният съд на Малайзия е потвърдил окончателно постановеното от апелативния съд наказание „лишаване от свобода“ за срок от 15 г. на българските граждани Иван Костов и Георги Бакалов. Те бяха арестувани на летището на 18 май 2011 г. заради трафик на 5.6 кг амфетамини за около половин милион долара и осъдени на смърт следващата година.
На 15 декември 2013 г. обаче смъртната им присъда беше отменена и заменена с доживотен затвор. А още по-късно, след като и президентът Росен Плевнелиев помоли президента на Малайзия да провери случая, заменена с 15 години затвор.
Очевидно хипотезата за смъртно наказание не е била възможна – и е била известна на управляващите, които се занимават с този случай още от първия кабинет на Бойко Борисов.
Големият въпрос остава. Защо българската хазна плаща за правна помощ за трафиканти на дрога, след като вече не са застрашени от смърт? Следващият въпрос е: Защо българската държава – чрез различни свои фигури и институции, се намеси, за да измъкне от бразилски затвор Гълъбин Боевски, прекарвал няколко кила кокаин, но остави други трафиканти като него, макар и без заслуги на медалисти към България, да търкат наровете в Испания и Бразилия?
Парите, отпуснати вчера – 50 000 лева, не са голяма сума. Извадени са от бюджета на МВнР, където има перо – за оказване на помощ на изпаднали в беда български граждани в чужбина. Само че за последните години в хрониките на МВР липсва друга подобна щедрост към „изпаднали в беда български граждани в чужбина“.
И тук не става въпрос за сюжет, познат ни от историята, екранизирана в прочутия американски филм „Среднощен експрес“, направен по действителен случай – за младежа, опитал се да прекара 2 кг хашиш, и хвърлен в затвора. В реалността Уилям Хейс успява да избяга, когато го прехвърлят от един затвор в друг.
Държавата не обяснява как така плаща за правна помощ на трафиканти на дрога, които при това са отървали наказанието смърт чрез обесване. Нека си представим, ако двамата бяха успели да внесат амфетите в България и да ги продадат тук. Колко хора щяха да отровят с близо шест кила амфети.
ureport.bg
