Вече два пъти илюстрирам необичайното разместване на пластовете в София, устойчиви в своя дългогодишен уклон да говорят уклончиво за явната руска агресия. Например изведнъж се оказа, че за президента Радев санкциите срещу Русия не само не са вредни вече за България, но не са достатъчни. А тонът му се втвърди: няма да признаем референдумите ( в окупираната от Русия част от Украйна).
Какво се случи? С какво референдумите се оказаха толкова смущаващи за София, която невъзмутимо отбиваше всякакви искания официално да предостави оръжие на Украйна дори и след като тук пристигна с такава мисия външният министър Дмитро Кулеба?
В самата Украйна се отнасят с хладно презрение към обявяването на мобилизация в Русия и към организираните от нея кухи референдуми, осъдени да бъдат осъждани практически от целия свят. В Киев не смятат, че нещо се е променило. Новото руско пушечно месо ще има съдбата на досегашното, а референдумите са толкова абсурдни, че направо не трябва да им се обръща внимание. Такава е реакцията на Киев.
Парадоксално, но този пък остро реагира София. Защо?
Моето предположение е, че предстои важна развръзка и София бърза да се впише сред победителите. Западът вероятно знае нещо, което е споделил с българското ръководство.
Звучи стряскащо на пръв поглед, но Путлер е поставен в положение, когато единственото му средство за прелом във войната е употребата на тактическо ядрено оръжие. Възможно ли е вече да е решил да посегне към него и това да е известно на американците така, както знаеха и за нападението над Украйна след края на зимната олимпиада?
За съжаление не е изключено афектираният диктатор да прибегне до крайна мярка. Удивителното в случая не са зачестилите му заплахи, а сдържаното поведение на Запада. Не показва страх.
Причината, според моята хипотеза, може да бъде във факта, че има спирачен механизъм в самата Русия, който би попречил да бъде изпълнена негова екстремистка заповед. Другият вариант, също толкова вероятен, е Западът да разполага с информация, че дори и да бъдат изстреляни ядрени ракети с тактически бойни заряди, те ще бъдат неутрализирани напълно успешно от превъзхождащата противовъздушна отбрана на НАТО.
Ако подобен сценарий съществува, той е споделен явно със София. Само така мога да си обясня необяснимото иначе внезапно “проглеждане” за руската опасност на българското държавно ръководство и на политици с трайни прокремълски нагласи.
На плаката пише казаното от държавния секретар на САЩ Антъни Бникън: Ако Русия спре да воюва, няма да има война. Ако Украйна спре да воюва, няма да има Украйна
https://ivo.bg/2022/09/26/%d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%be-%d1%81%d0%be%d1%84%d0...


