Защо войната срещу Украйна е изпитание за европейския суверенитет
Сузи Денисън ръководи програмата "Силата на Европа" в Европейския съвет по външна политика (ECFR). Коментарът ѝ е предоставен ексклузивно за "Дневник".
След като Русия нахлу в Украйна, ЕС направи огромни скокове напред като геополитически фактор. Чуждестранните политическите анализатори можеха само да мечтаят преди седмици за отговор като безпрецедентния пакет от санкции срещу Русия, който се затяга с всеки изминал ден и вероятно за още по-силен ефект скоро ще включи износ на въглища, нефт и газ; пакет от 100 милиарда евро за подкрепа за Украйна, включително смъртоносна помощ, минаваща през хъб на ЕС в Полша.
Широката дефиниция за сигурност за предстоящата среща на върха по сигурността, свикана от френското председателство на ЕС във Версай на 10 март, подчертава, че нещо фундаментално се е променило в разбирането на европейските лидери за необходимостта от съвместна работа в един заплашителен свят.
Но ново проучване, поръчано от ECFR през януари 2022 г., стига до заключение, че колебанието на европейските лидери за колективна защита на техните стратегически интереси - и ценности - чак до преломния момент на руската инвазия може да се дължи до голяма степен на грубо подценяване на подкрепата от европейската общественост за задълбочаването на сътрудничеството в областта на сигурността.
Това погрешно разбиране от страна на европейските политици имаше висока цена. Путин тества
години наред степента, до която ЕС беше готов да се изправи в защита на реда след студената война,
и всъщност върховенството на закона в ЕС.
Неговото анексиране на Крим, убийството на Литвиненко и атаките срещу Скрипал, лишаването от свобода на опозиционния лидер Алексей Навални са някои от най-добрите примери за този процес. Но зад кулисите уязвимостта на европейците към кибератаки, кампаниите за дезинформация и намесата в онлайн споровете покрай избори също бяха ключови елементи от тази картина.
Неговите сметки бяха, че на базата на наблюдаваните ниски нива реакции от европейците при тези тестове няма да има силна реакция срещу инвазията му в Украйна. И сега отново имаме война в Европа.
Трагедията в трагедията е, че европейската общественост, изглежда, споделя оценката на Путин, че европейското сътрудничество в областта на сигурността все още не е достатъчно силно, за да устои на заплахите. Дори в седмиците преди нахлуването на Русия в Украйна, когато беше проведено нашето проучване, множество респонденти подкрепиха необходимостта от европейско сътрудничество за гарантиране на сигурността на техните граници и за справяне с бъдещите пандемии. Но когато ги попитахме как се чувстват по отношение на досегашния отговор от ЕС на участието на Русия в Източна Европа (Украйна и Беларус), мнозинството отговориха с негативни оценки. Най-голямата група каза, че се страхуват (31%), 15% са ядосани и 11% са натъжени от случващото се
Изглежда, че ако страхът от липса на вътрешна политическа подкрепа е това, което възпира европейските лидери, те всъщност можеха да се движат по-бързо, за да предупредят Путин, че последиците от евентуално нахлуване в Украйна биха били тежки.
Отговорът на руската атака срещу Украйна е жив тест за европейския суверенитет и нашите способности
за защита на европейския начин на живот. Но европейските избиратели също, изглежда, вярват, че защитата на международното върховенство на закона - самата система, която Путин атакува - трябва да започне у дома.
Когато ги попитахме какви действия трябва да бъдат предприети срещу държави - членки на ЕС, които нарушават демокрацията и върховенството на закона, мнозинството се съгласиха с всеки от предлаганите от нас трудни отговори. Над половината (61%) смятат, че ЕС трябва да има право публично да критикуват правителствата, 58% подкрепят спирането на структурни фондове за съответната държава членка, 52% подкрепиха отнемането правото на глас на такива страни в Съвета на ЕС.
Способността ни да изискваме от Путин да играе по правилата е подкопана от невъзможността на всички държави членки да играят по тези правила в ЕС и това вероятно е подсилило усещането му, че нахлуването в Украйна ще бъде бърза и относително безпроблемна операция. Ако нарушаваме собствения си пакет закони, на какво основание ще вдигаме шум за това, че той потъпква международното право?
В тези мрачни времена все пак има и нещо добро. Макар и със закъснение, твърдата позиция на ЕС след инвазията от 24 февруари, изглежда, подсилва мнението на европейците, че Европейският съюз е най-добрият им залог в този плашещ свят. Макар 58% да смятат, че националната им политическа система не работи и големи мнозинства да вярват, че международното сътрудничество не помага за общото добро - 71% го казват по отношение на проблема с климата, 60% смятат така за пандемията от коронавируса - подкрепата за ЕС остава висока.
59% от европейците подкрепят това страната им да продължи да бъде член на съюза. В 10 от 12-те анкетирани държави доминира възгледът, че системата на Европейския съюз функционира добре.
Макар, за съжаление, да е късно да демонстрира на какво е способен, ЕС сега има шанс да удвои усилията за задълбочаване на сътрудничеството в сигурността, за да покаже на Путин, че цената за жестоката му и неоправдана война ще бъде много висока. Както и за да оформи следвоенния ред, който ще се появи.
Сузи Денисън ръководи програмата "Силата на Европа" в Европейския съвет по външна политика (ECFR). Коментарът ѝ е предоставен ексклузивно за "Дневник".
След като Русия нахлу в Украйна, ЕС направи огромни скокове напред като геополитически фактор. Чуждестранните политическите анализатори можеха само да мечтаят преди седмици за отговор като безпрецедентния пакет от санкции срещу Русия, който се затяга с всеки изминал ден и вероятно за още по-силен ефект скоро ще включи износ на въглища, нефт и газ; пакет от 100 милиарда евро за подкрепа за Украйна, включително смъртоносна помощ, минаваща през хъб на ЕС в Полша.
Широката дефиниция за сигурност за предстоящата среща на върха по сигурността, свикана от френското председателство на ЕС във Версай на 10 март, подчертава, че нещо фундаментално се е променило в разбирането на европейските лидери за необходимостта от съвместна работа в един заплашителен свят.
