Живковците са навсякъде във властта.
Прокънтя снощи заплашителният метален глас с любимото обръщение на Тодор Живков.
И сякаш като сбъдната дистопия продължи:
- някои искат (само да посмеят) да ревизират историята (въпреки фактите)
- трябва (само да сте посмели да научите друго) да помним историята, такава каквато е (от комунизма).
- (само някои да по-) искат да сменят националния празник
- в Украйна има война (ей така избухнала?), в която се избиват мъже (а децата, жените, старците, нали не СЕ, а някой ги избива?), чиито деди са освобождавали България
- някои политици (национални предатели) искат да разоръжат армията
- не може да се развяват други знамена освен националния трибагреник (нищо че Конституцията и законите не го забраняват)
И накрая -
Честита 145 години СВОБОДА! (???)
Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.
Добре дошли в 1984.
ПП Живковците са навсякъде във властта. Онзи ден един от тях с високомерието на посредствеността - в случая в Театъра - ни припомни комунистическото верую:
“Какво тук значи някаква си личност!”
