Станислав Стратиев: Българинът не признава диалога. Тази форма отсъства от всички сфери на живота му. Нескончаеми монолози, последвани от бурни ръкопляскания. И обесване на противната страна.
Това е българският диалог. Той въобще не дава думата на другия. Не го и изслушва. Слуша го, но не го чува. През това време му крои мярката.
Той нито за миг не допуска, че и някой друг може да е прав. Българският диалог са всъщност два огромни монолога, които завършват с прочутата фраза: „Като не щеш мира, на ти секира!“ И със самата секира.
